Предстоящите местни избори ще поставят българската политическа система пред много сериозно изпитание. Очевидно е, че партиите в настоящата си форма са нефункционални, а техните елити нелигитимни. Ниската избирателна активност и непредставеността на огромното мнозинство български граждани в управлението са симптом за тежко заболяване обхванало политическия елит на страната. След предстоящите избори, местният бизнес елит, вероятно ще замени политическия и ще се срастне с политиката. По-просто казано има реална възможност бизнесът да диктува правилата под формата на политически елит. Значи ли това, че правилата ще се променят? По-справедливи ли ще бъдат те, ако бизнесът ги пренапише по свой образ и подобие? Ще рухне ли настоящата форма на политическо представителство? Въпросите, които могат да бъдат зададени преди местните избори са много и тяхната тежест е многозначителна, защото от отговорите им зависи бъдещето на демократична България.
През годините на прехода партиите не успяха да възпроизведат устойчив политически елит. Те бяха централизирани и зависими от различни корпоративни интереси. Създаването на младежки организации към тях генерираше и отглеждаше нискокачествена клиентела. Лидерите не гледаха в перспектива, а местните политически елити в повечето случаи издеватлстваха над гражданите. Апаратните игри изолираха политическия елит от гражданите и те престанаха да търсят представителство в партиите. Държавната и общинската администрацията бяха превърнати в терен за реализиране на шуробаджанашки проекти. Корупцията и неспазването на законите произведе паралелен свят, който започна да живее свой собствен живот. В много от българските градове преходът от комунизъм към демокрация се изроди във феодализъм. Местните феодали монополизираха цели сектори в икономиките на регионите и това произведе неравнопоставеност. Първоначалното натрупване на капитал прерастна в мутрокрация, а партиите се превърнаха в инструмент за реализиране на бързи печалби. Политиката се клишира, а политическото говорене изчезна. На тези местни избори гражданите за пореден път ще загубят, а по места партиите почти ще изчезнат. Резултатите от тези местни избори ще дадат достоверна картина на раздробената политическа действителност на България и ще поставят пред изпитание представителната демокрацията.
Много от партиите вече се залепиха за бизнеса очаквайки, че той ще ги издърпа на повърхността с купените си гласове. В това число и партии с традиции каквито са БСП и СДС. Всяка подкрепа за т. нар. “независими” кандидати ще е пирон в ковчега на тези партии, защото по този начин те не просто ще се обезличат, но и окончателно ще загубят контрол върху политическите процеси. Чрез този тип подкрепа партиите отказват да носят политическа отговорност, а когато една партия откаже да носи политическата отговорност, тя се отказва и от правото си да влияе на политиката. Тези партии в бъдещите общински съвети ще служат само и единствено за лигитимация на местните феодали, с които ще си партнират в ролята на по-малкия коалиционен партньор в “динамичните мнозинства”. Има сериозна опасност “несебърският модел”, в който партиите съществуват само формално да се пренесе в немалко други общински съвети, а след парламентарните избори да се наложи и на национално ниво.
Изхабяването и износването на настоящите партии и политически елит е напълно закономерно. След като фазата на “прехода” беше осъществена от елита на бившата комунистическа партия, а фазата на “трансформация” от елита на преходната десница, днес нито единият нито другият елит е в състояние да осъществи фазата на “консолидация” на българската демокрацията. Причината за това е, че тези елити не се възпроизведоха и не осигуриха база за приемственост. Нито една от партиите /с изключение на ДПС, но това е друга тема/ не подготви хора, които да поемат нещата в свои ръце. Това доведе до тотално изчерпване на политическия елит и го направи нелегитимен. Бидейки практически нелигитимен, политическият елит остави незаето политическо пространство, в което днес е на път да се разположи т. нар. бизнес.
Бизнесът има своята роля в едно пазарно и демократично общество. Неговата роля обаче не е да функционира като политически елит. Бизнесът не е способен да реализира политика в полза на мнозинството от гражданите, а напротив – той може само и единствено да реализира финансови печалби за малка група от хора. Така, че когато бизнесът изземе функциите на политическия елит, то ние спокойно можем да наречем режима на управление олигархичен или режим, който защитава интересите на малцинството за сметка на интересите на мнозинството. В този смисъл, има голяма опасност, България вместо да се превърне в консолидирана демокрация, да бъде тласната към класически олигархичен модел на управление, който няма да бъде полезен нито за гражданите, нито за бизнесмените, които предпочитат да спазват правилата и да се ръководят от пазарните принципи. Създаването на широка и консолидирана демократическа общност не е и не може да бъде функция на бизнеса. Тази задача може да бъде решена само и еднствено от политически елит, който е максимално необвързан с корпоративни интереси и мисли стратегически. Бизнес елитът и политическият елит трябва да си партнират, но разделението между тях трябва да бъде ясно и категорично подобно на разделението на властите.
Демократичната държавата е длъжна да осигури равни условия и правила за гражданите, да създаде силна конкурентна среда и да разбие монополите, да създава благоприятни условия за чуждестранни и местни инвеститори чрез намаляване на корупцията и гарантиране на сигурността, да подпомага създаването на качествен човешки ресурс посредством образованието... Няма как всички тези неща да бъдат приоритет на държава ръководена от бизнесмени и олигарси, чиято цел е бърза и лесна печалба. Очевидно е, че всички тези неща не са приоритет и на настоящия политически елит, който е силно изхабен и повреден от прехода.
Изчезването на десницата, след местните избори вероятно ще бъде последвано и от изчезване на левицата. Този дисбаланс на политическата система може да доведе до тежка политическа криза, която да дестабилизира икономиката. Напрежението в обществото става все по-голямо с всеки изминал ден, а липсата на истинска алтернатива и опозиция ускорява процесите на разпад в партиите и институциите. Очевидно е, че въпреки огромното си парламентарно мнозинство, управлението на тройната коалиция е неефективно и слабо.
Изходът от настоящата ситуация е един, но той не е еднозначен. Факт е, че има необходимост от смяна на преходния политически елит. По тази логика на негово място ще бъде утвърден нов и лигитимен политически елит, който да пренапише правилата и да промени генерално статуквото. Въпросът е кой ще влезе в новия политически елит. Има два варианта – или олигарсите, които притежават огромен икономически ресурс, но нямат интерес да изградят ефективна политическа ситема и да реализират успешно управление или политици от ново поколение, които не притежават икономическия ресурс на олигарсите, но имат волята да представляват интересите на по-голямата част от гражданите. В общи линии се очертава битка между гражданите и олигарсите. Засега олигарсите имат преднина, защото са се позиционирали и вече атакуват директно властта със собствени бизнес – политически формирования, докато гражданите все още не са се появили на сцената със собствени представители, които да заявят желанието си да управляват. Ако олигарсите постигнат бърза победа още на местните избори /а това изглежда все по-вероятно/ и я затвърдят на парламентарните, консолидацията на българската демокрация ще бъде отложена с години, а икономическите последствия за страната ще са непредвидимо тежки.
Трябва да бъде ясно, че демокрацията в България не е нито толкова устойчива за колкото я представят някои, нито пък е даденост, която ще функционира безпроблемно за вечни времена. Същото важи и за политическата система, която не е застрахована от разпад и самоунищожение.
Безспорно трудностите, които очакват България занапред не са никак малко. В последните осемнадесет години бяха пропиляни много средства и се загуби безценно време. България е най-слабо развитата държава в ЕС със забавени или незапочнати реформи в редица сфери на обществения живот. Тя е напълно неконкурентно способна дори спрямо страни от ранага Румъния.
Дефицитът на воля за реформи от страна на настоящия политически елит и настъплението на олигарсите може да предопределят бъдещето на страната ни като евтина туристическа дистинация и нищо повече. Липсва единна, компетентна стратегия за развитие и визия за бъдещето. Липсват приоритети и адекватна политика в полза на гражданите. Местните избори ще бъдат резултат от всички тези фактори. Разпадът на “фасадната демокрация” предстои. Това обаче не гарантира, че на нейно място няма да се изгради нова и по-здрава фасада, която да спомогне за изграждането на класическа олигархия. Олигарсите могат да бъдат спрени само и единствено с подкрепата на гражданите – всеки друг опит за съпротива ще бъде неуспешен.
27 май 2007 г. Tома Биков
Няма коментари:
Публикуване на коментар