Който жертва свободата, за да придобие временна сигурност, не заслужава и двете!

"They that can give up essential liberty to obtain a little temporary safety deserve neither liberty nor safety."

Benjamin Franklin

Тази мисъл на един от бащите на Америка, явно е съвсем непозната за българските студенти, протестиращи през последните дни в Студентски град. Идеята, че основните ни свободи не трябва да бъдат жертвани, за да получим сигурност е основна ценност за либералната демокрация, която е продукт на доста опит на много поколения. За българските студенти обаче явно това е тайна.

В исканията на студентите, които при всички случаи имат огромни основания за протест, се вижда смесица от съществуващи, но ненужни мерки и несъществуващи, но вреди стъпки, които правят точно това – жертват свободи и права за обещания за мнима сигурност.

Студентите искат да се въведе адресна регистрация. Ами такава адресна регистрация има и в момента. Всеки, който се настанява в общежитие плаща около 2 лв. за да получи жълта бланка и да бъде заведен в отчет на местното РПУ. Но какъв е смисъла на тази регистрация? Тя нито може да накара охраната в дискотеката да не бие, нито полицията да се намеси. Тази жълта бележка може единствено да се превърне в повод за полицейско заяждане, защото май по закон всеки трябва да я носи заедно с личните си документи.

Студентите искат и повече камери за наблюдение. Аз поне си мислех, че всеки млад човек по презумпция има свободен дух в излишък и достатъчно подозрение когато е следен, сниман и ограничаван. Явно греша. Между другото, това искане на студентите също е абсурдно. Повечето от блоковете в Студентски град имат камери за наблюдение на входа. Естествено никой от живеещите там никога не е питан, дали е съгласен с това. На практика тези камери са абсолютно безсмислени, защото няма кой да следи материала от тях. Остава неприятно усещане, че когато се прибираш вечер с половинка, „властта” в Студентски град знае. Съмнявам се, че искаме точно това.

Искането за повече полиция също е нелогично. Всеки, който е живял в Студентски град знае, че там има полиция, но тя не върши работа. Всеки, който се е обаждал на полицията от Студентски град знае, че те няма да дойдат, ако има дребно нарушение на реда. Затова пък ми се е случвало след скандал с неуката портиерка на входа, от една от стаите да излиза полицай по бели гащи и да ми иска личната карта. Колегите му дойдоха толкова бързо, че той още не си беше закопчал панталона.

Студентите искат да ограничи достъпа на външни хора до Студентски град. Това е кошмар. А може би трябва Студентски град да се превърне в истинско гето и да се построят високи стени? „Кварталът на науката” и без това се превръща в интелектуално гето: място, в което няма книжарница, нито пък библиотека, няма кино, нито театър. Студентски град е място, където всичко е позволено, няма правила. Всеки може да паркира навсякъде, може да изхвърля боклука си, може да бие, пие или крещи. Хората с пари могат да имат там евтини жени, лъскави, но незаконно построени жилища и дискотеки.

Пречи ли това на студентите, които живеят там или им харесва? Не е ли липсата на елементарна законност и нашата търпимост към това основния проблем? От 1968 г. насам студентските бунтове по света искат винаги кардинална промяна на държавата и нейното отношение към тях, към науката и образованието, към перспективите им. А какво искат българските студенти в последните години – евтини карти за транспорт и повече полицайщина. Вървейки по този път, никак не е случайно че 200 години след Франклин повечето от младите хора са далеч от прозрението на му, че в дъното на всичко е запазването на правата ни и са готови да ги жертват.


Даниел Стефанов 16.12.2008

Резюме на дискусията "Национализъм срещу глобализъм" в НБУ (26.10.2008)

Здравейте,
с известно закъснение породено от отсъствието на част от екипа на "Рестартиране на политиката" Ви представяме обобщена версия на изказаните мнения по време на дискусията "Национализъм срещу глобализъм" в НБУ на 26-ти октомври.

Дискусията беше открита от Тома Биков с кратък преглед на зараждането на съвременния български национализъм, още от времето на Възродителния процес. Направен беше и паралел със съседни държави. След това бе обърнато внимание на развитието на т.нар. партиотичен капитал и медийното легитимиране на неговите лица Валентин Моллов, Илия Павлов, Венцислав Йосифов и т.н. в ранните години на прехода.

Продължихме с анализ на патриотичния капитал в наши дни и неговите ефекти върху българската икономика. Протекциите за този тип бизнес водят до липсата на сериозни чуждестранни инвеститори, неслучваща се модернизация на икономиката, толериране на частни монополи и ефект на „феодализиране” на цели региони от страната (Дупница, Варна).

Ефектите на национализма върху управлението и партийната политика бяха резюмирани от Христо Христов. Национализмът се явява като инструмент и политическа стратегия за партиите – като се започне от „ранния национализъм” на БСП в началото на 90-те и опита за забрана на ДПС и се стигне до Местни избори’2007 – навсякъде, където БСП и ДПС се противопоставят влиза в сила реториката за „турците”. От друга страна, национализмът се явява като компенсация за липсата на идеология и политики – невъзможността на партиите да генерират политики за решение на всекидневните проблеми ги кара да изместват политическия дебат в сферата на национализма.

И тук т.нар. национално-отговорния капитал има своето проявление – като пълни партийните каси в замяна на монополните си позиции, орагзанизира гласуване под строй, купуване на гласове. Това, което остава незасегнато за сметка на целия националистически дебат – неясни приоритети на българското членство в ЕС, неформулирани секторни политики – туризъм, селско стопанство, образование, несъстоял се обществен дебат за корупцията, липса на демографска страгия, стратегия за икономическото развитие на страната.

Разбира се, за нас интереснa е самата дискусия, а не изложението направено в началото от Дискусионния клуб за политика. Мненията могат да се групират в няколко своеобразни групи, като най-отчетливите сме сумирали както следва:

За национализма като политическа стратегия

Няма губеща и печеливша кампания – доказателството е АТАКА, която влезе в Европейския парламент. БСП, които спадат към партиите, прибягващи към националистическата реторика, от друга страна са член на ПЕС т.е. подкрепят глобализацията.

Националистите от АТАКА се борят за нещо от две години, но не са представили ясна програма.

Гражданско участие в политиката и изборните процеси

В България няма формирано гражданско общество и общата незаинтересованост на гражданите води до днешното състояние на българската политика.

Медиите са използвани за манипулация.

Грамотните хора са обект на манипулация от медиите, а неграмотните не подлежат на такава.

Купуването на гласове (главно на хора от малцинствата) – въпрос на родово или кланово решение, подкрепено от вътрешно-родови връзки плюс заплахи.

Държавата е виновна, че допуска купуването на гласове, и то не от вчера, а от началото на прехода.

Българският национализъм

Волен Сидеров очевидно е постигнал целта си, използвайки национализма, след като в момента името му е първата асоциация при споменаването на термина „национализъм”.

Българския национализъм е понятие, което не може да бъде изчерпано с едно или две лица. Волен Сидеров „приватизира” национализма и това му носи успех.

Волен Сидеров е единствения успял политик-националист, тъй като само той има 8% подкрепа, а останалите националистически формации са далеч под 4-процентната бариера.

Повдигнат бе въпроса дали политици като Георги Първанов и Иван Костов използват национализма като част от политическата си стратегия

Заявеният от почти всички политически партии национализъм (бил той против Русия или друга страна) говори, че има почва за представителство на такива партии. Проблема е във хората, а не във партиите.

Какво можем да направим?

Дискусията по тази мини-тема започна с въпроса "Имали ли сме (ние, гражданите) някога реална алтернатива?"

Гласуването за „Царя” беше гласуване с надеждата че той „ще ни оправи”.

Трябва да се „оправим” сами, а не някой да идва да прави това. Кой от нас, младите хора, е участвал в някаква гражданска инициатива? За повечето хора политическото участие се изчерпва с гласуване, а за някои – дори и с негласуване.

Национализмът по никакъв начин не може да бъде определен като локално явление. Национализма е разултат от страха към новото. Защо младите се дърпат от политиката? Кое остава неразбираемо за тях?

Българския национализъм не се занимава с въпросите за приемане на Турция или Македония в ЕС, а с това колко палатки има пред Президентството. Не се дебатират наистина важните национални въпроси. Членството на Турция на ЕС например е важен външно и вътрешно-политически въпрос за всяка европейска държава. В България този въпрос не се подлага на дебат, а България има интереси по приемането или неприемането на Турция и Македония в ЕС.

Това бяха мненията, които времето ни позволи да споделим този път, но се надяваме да се видим отново, може би още на следващата дискусия на трети декември в СУ "Св.Климент Охридски".

До скоро!

Рени, Славчо, Христо, Тома, Даниел

Рестартиране на политиката вече и във Facebook

Създадена е Facebook група "Рестартиране на политиката", която мoжe да намерите тук.



Групата ще предоставя информация за вече протекли събития на инициативата "Рестартиране на политиката", ще предоставя платформа за дебат и обмен на идеи, ще анонсира предстоящи дискусии ...