Резюме на дискусията "Национализъм срещу глобализъм" в НБУ (26.10.2008)

Здравейте,
с известно закъснение породено от отсъствието на част от екипа на "Рестартиране на политиката" Ви представяме обобщена версия на изказаните мнения по време на дискусията "Национализъм срещу глобализъм" в НБУ на 26-ти октомври.

Дискусията беше открита от Тома Биков с кратък преглед на зараждането на съвременния български национализъм, още от времето на Възродителния процес. Направен беше и паралел със съседни държави. След това бе обърнато внимание на развитието на т.нар. партиотичен капитал и медийното легитимиране на неговите лица Валентин Моллов, Илия Павлов, Венцислав Йосифов и т.н. в ранните години на прехода.

Продължихме с анализ на патриотичния капитал в наши дни и неговите ефекти върху българската икономика. Протекциите за този тип бизнес водят до липсата на сериозни чуждестранни инвеститори, неслучваща се модернизация на икономиката, толериране на частни монополи и ефект на „феодализиране” на цели региони от страната (Дупница, Варна).

Ефектите на национализма върху управлението и партийната политика бяха резюмирани от Христо Христов. Национализмът се явява като инструмент и политическа стратегия за партиите – като се започне от „ранния национализъм” на БСП в началото на 90-те и опита за забрана на ДПС и се стигне до Местни избори’2007 – навсякъде, където БСП и ДПС се противопоставят влиза в сила реториката за „турците”. От друга страна, национализмът се явява като компенсация за липсата на идеология и политики – невъзможността на партиите да генерират политики за решение на всекидневните проблеми ги кара да изместват политическия дебат в сферата на национализма.

И тук т.нар. национално-отговорния капитал има своето проявление – като пълни партийните каси в замяна на монополните си позиции, орагзанизира гласуване под строй, купуване на гласове. Това, което остава незасегнато за сметка на целия националистически дебат – неясни приоритети на българското членство в ЕС, неформулирани секторни политики – туризъм, селско стопанство, образование, несъстоял се обществен дебат за корупцията, липса на демографска страгия, стратегия за икономическото развитие на страната.

Разбира се, за нас интереснa е самата дискусия, а не изложението направено в началото от Дискусионния клуб за политика. Мненията могат да се групират в няколко своеобразни групи, като най-отчетливите сме сумирали както следва:

За национализма като политическа стратегия

Няма губеща и печеливша кампания – доказателството е АТАКА, която влезе в Европейския парламент. БСП, които спадат към партиите, прибягващи към националистическата реторика, от друга страна са член на ПЕС т.е. подкрепят глобализацията.

Националистите от АТАКА се борят за нещо от две години, но не са представили ясна програма.

Гражданско участие в политиката и изборните процеси

В България няма формирано гражданско общество и общата незаинтересованост на гражданите води до днешното състояние на българската политика.

Медиите са използвани за манипулация.

Грамотните хора са обект на манипулация от медиите, а неграмотните не подлежат на такава.

Купуването на гласове (главно на хора от малцинствата) – въпрос на родово или кланово решение, подкрепено от вътрешно-родови връзки плюс заплахи.

Държавата е виновна, че допуска купуването на гласове, и то не от вчера, а от началото на прехода.

Българският национализъм

Волен Сидеров очевидно е постигнал целта си, използвайки национализма, след като в момента името му е първата асоциация при споменаването на термина „национализъм”.

Българския национализъм е понятие, което не може да бъде изчерпано с едно или две лица. Волен Сидеров „приватизира” национализма и това му носи успех.

Волен Сидеров е единствения успял политик-националист, тъй като само той има 8% подкрепа, а останалите националистически формации са далеч под 4-процентната бариера.

Повдигнат бе въпроса дали политици като Георги Първанов и Иван Костов използват национализма като част от политическата си стратегия

Заявеният от почти всички политически партии национализъм (бил той против Русия или друга страна) говори, че има почва за представителство на такива партии. Проблема е във хората, а не във партиите.

Какво можем да направим?

Дискусията по тази мини-тема започна с въпроса "Имали ли сме (ние, гражданите) някога реална алтернатива?"

Гласуването за „Царя” беше гласуване с надеждата че той „ще ни оправи”.

Трябва да се „оправим” сами, а не някой да идва да прави това. Кой от нас, младите хора, е участвал в някаква гражданска инициатива? За повечето хора политическото участие се изчерпва с гласуване, а за някои – дори и с негласуване.

Национализмът по никакъв начин не може да бъде определен като локално явление. Национализма е разултат от страха към новото. Защо младите се дърпат от политиката? Кое остава неразбираемо за тях?

Българския национализъм не се занимава с въпросите за приемане на Турция или Македония в ЕС, а с това колко палатки има пред Президентството. Не се дебатират наистина важните национални въпроси. Членството на Турция на ЕС например е важен външно и вътрешно-политически въпрос за всяка европейска държава. В България този въпрос не се подлага на дебат, а България има интереси по приемането или неприемането на Турция и Македония в ЕС.

Това бяха мненията, които времето ни позволи да споделим този път, но се надяваме да се видим отново, може би още на следващата дискусия на трети декември в СУ "Св.Климент Охридски".

До скоро!

Рени, Славчо, Христо, Тома, Даниел

Рестартиране на политиката вече и във Facebook

Създадена е Facebook група "Рестартиране на политиката", която мoжe да намерите тук.



Групата ще предоставя информация за вече протекли събития на инициативата "Рестартиране на политиката", ще предоставя платформа за дебат и обмен на идеи, ще анонсира предстоящи дискусии ...

Ковачки между чук и наковалня

Обвиненията, които прокуратурата повдигна срещу Христо Ковачки в сряда ще окажат влияние на българската политическа картина. Те са знакови, защото изваждат на светло една от най-съществените задкулисни битки в българския политически живот.

На първо място ще пострада новосформираното под патронажа на енергийния олигарх движение “Напред”, което заради финансовия ресурс на благодетеля си беше сочено за един от потенциалните участници в следващия парламент. Делата срещу Ковачки вероятно ще блокират този ресурс на новия либерално-патриотичен субект.

Близостта на олигарха с Ахмед Доган и Георги Първанов не е тайна, а това ни дава сериозни основания да мислим за разпита на Ковачки в прокуратурата и за наложената му от съда гаранция в размер на триста хиляди лева като за поредна вътрешна битка в управлението.

След като привлече на своя страна сериозна част от приближените до президента олигарси, Сергей Станишев все по-видимо придобива реална власт и това му дава възможност да парира опитите на Първанов да запази влиянието си в политиката. Ситуацията, в която се намира Доган след смъртта на Ахмед Емин, и оформянето на няколко властови центъра в ДПС дават възможност на премиера да ограничи влиянието на лидера на ДПС в икономиката и да разшири своя периметър на действие.

Имаме пълните основания да мислим бизнес партията ЛИДЕР като инструмент, осигуряващ на Георги Първанов и Ахмед Доган участие в бъдещото управление на страната. Този инструмент е крайно необходим и за двамата, защото в последните месеци президентът загуби изцяло влиянието си в БСП, а лидерът на ДПС след изборите догодина може да се окаже не просто в опозиция, но и в тежка политическа изолация.

При учредяването си движението, в което основен фактор е партията на Ковачки, ясно заяви, че целта на предизборната коалиция е участие във властта, независимо от това дали следващото управление ще се самоопредели като дясно-центристко, ляво-центристко или либерално.

Интересно е и поведението на Борис Велчев. Мащабните проверки и обиските във фирмите на Ковачки, осъществени с участието на прокуратурата, показват, че главният прокурор, който е считан за човек на президента, вече може и да е преминал в лагера на Станишев. Дали проверките ще завършат с осъдителна присъда не е от голямо значение. Самото действие на прокурорите точно в този момент, а не преди година например, когато срещу Ковачки са водени разследвания от ГДБОП, е знаково.

Фигурата на Христо Ковачки не бива да бъде разглеждана сама по себе си. Ясно е, че този човек се е ползвал от политическа проекция, която до момента на разпита в сряда, му осигуряваше спечелени концесии, търгове и държавни поръчки. Идеологът на ЛИДЕР еволюира до пионка, която Първанов и Доган пожелаха да превърнат в царица. Може да се каже, че дотук не успяха.

Обвиненията за данъчни престъпления в особено големи размери обаче в никакъв случай не са реализация на лозунгите на БСП от последните дни, възвестяващи борбата с олигарсите. Доказателство за това е, че малко преди олигархът Ковачки да бъде извикан на разпит от прокуратурата, олигархът Георги Гергов беше избран за делегат на предстоящия конгрес на БСП.

12. 11. 2008 г.

Тома БИКОВ