В четвъртък се състоя едно от значимите събития в политическия живот в последно време. Все пак 2008г. е година без избори, така че вот на недоверие плюс обединен опозиционен митинг със заявка за уличен натиск се класира без конкуренция на първо място в своеобразната медийна класация за политически събития. Описания на събитието и специфични гледни точки са достъпни по често четените блогове и ги препоръчвам на хора с всякакви политически пристрастия - тук, тук и тук.
Несъстоятелността на така наречената "обединена опозиция" стана видима от Космоса с просто око. За съжаление това е единствената декларирана алтернатива на сегашното управление към дадения момент. И тъй като парламентарните избори през 2009г. наближават, бих се упражнил да поразсъждавам върху възможните алтернативи пред един демократично мислещ човек през юни догодина.
По презумпция от възможните алтернативи отпадат всякакви лявоцентристи, социалдемократи, "реформираната" БСП, етнически и националистически формации и псевдо-либерални народни движения, създадени с цел оземляването на лидерите си. За това че бивши бодигарди на комунистически диктатори не могат да бъдат демократични политици също се изписа достатъчно. Възможните опции остават три - малките, макар и автентични десни партии СДС и ДСБ и потенциална новопоявила се в следващите 15 месеца гражданска формация.
В последните няколко месеца СДС уверено върви по път, който трудно ще доведе до оцеляването на партията като релевантен политически субект. Курсът е един - към властта и Борисов, като едното се очаква да дойде чрез другото. Спорно е дали партията имаше друг избор след няколкото взривоопасни партийни конгреса след 2001г., на които лидерството се сменяше. Във всяка една партия има две основни групи от хора - принципни членове и клиентела. След 2003г. превес в членската маса на СДС има "клиентелата" - основно хора преживяващи покрай няколкото останали общински кмета на ОДС и мотивирани за политическо участие от "властта". Властта сега се предлага на тепсия (или поне такова впечатление се създава) от г-н Борисов, така че СДС е с него. Ако исках да подкрепям възхода на родния популизъм, бих гласувал директно за Герб, а не за сателитна негова формация.
ДСБ е в безпътица след звучните загуби на изборите за президент и Европейски парламент. Според мен особено болезнена беше втората, при която ядрото на реформисткото правителство от 1997-2001г. трябваше да види България представена в институциите на ЕС от атакисти, псевдо-либерали и анти-европейски настроените до 2001г. родни социалисти. Безпътицата в ДСБ изглежда беше довела до началото на края, след недомлъвките за бъдеща следизборна коалиция с Герб и присъединяването към "обединената опозиция" на Янев, Борисов, агент Краси от ВМРО и тям подобни индивиди. Светлия лъч в случая е въздържането на партията от участие в бутафорния "интер-парламентарен съюз". При всички положения ДСБ има да извърви дълъг път до връщане доверието на хората, гласували за нея през 2005г. Отговорът на въпроса поставен миналата година - "Демократи за силна България" или проект за политическото оцеляване на група хора засега клони към втората обяснение.
Третата спомената възможност - гражданска платформа, засега е в сферата на възможното и трудно постижимото. Причина за потенциалното нейно съществуване е постепенното събуждане на огнища на гражданското общество. Предимно в София, млади, добре образовани, представители на свободните професии, студенти - в България вече има критична маса от хора, които са готови да се борят за гражданските си права, изискващи държавата да спазва ангажиментите си към обществото и готови да посветят време и енергия на тези цели. Създаването и функционирането на такава формация минават през множество трудности, включващи финансиране и популяризиране в цялата страна. Една такава партия също ще трябва да търси свой лидер и нелек баланс между популярни и нови за обществото лица. Много трудно, но не и невъзможно. При продължаваща безидейност на автентичните десни партии, такава партия би привлякла подкрепата на хора, които държат на принципите си, с развита непоносимост към сегашното олигархично управление и гледащи на себе си като на граждани, а не данъкоплатци.
П.П. Написаното носи всички условности, породени от големия времеви интервал до изборите за 41-во Народно Събрание.
Несъстоятелността на така наречената "обединена опозиция" стана видима от Космоса с просто око. За съжаление това е единствената декларирана алтернатива на сегашното управление към дадения момент. И тъй като парламентарните избори през 2009г. наближават, бих се упражнил да поразсъждавам върху възможните алтернативи пред един демократично мислещ човек през юни догодина.
По презумпция от възможните алтернативи отпадат всякакви лявоцентристи, социалдемократи, "реформираната" БСП, етнически и националистически формации и псевдо-либерални народни движения, създадени с цел оземляването на лидерите си. За това че бивши бодигарди на комунистически диктатори не могат да бъдат демократични политици също се изписа достатъчно. Възможните опции остават три - малките, макар и автентични десни партии СДС и ДСБ и потенциална новопоявила се в следващите 15 месеца гражданска формация.
В последните няколко месеца СДС уверено върви по път, който трудно ще доведе до оцеляването на партията като релевантен политически субект. Курсът е един - към властта и Борисов, като едното се очаква да дойде чрез другото. Спорно е дали партията имаше друг избор след няколкото взривоопасни партийни конгреса след 2001г., на които лидерството се сменяше. Във всяка една партия има две основни групи от хора - принципни членове и клиентела. След 2003г. превес в членската маса на СДС има "клиентелата" - основно хора преживяващи покрай няколкото останали общински кмета на ОДС и мотивирани за политическо участие от "властта". Властта сега се предлага на тепсия (или поне такова впечатление се създава) от г-н Борисов, така че СДС е с него. Ако исках да подкрепям възхода на родния популизъм, бих гласувал директно за Герб, а не за сателитна негова формация.
ДСБ е в безпътица след звучните загуби на изборите за президент и Европейски парламент. Според мен особено болезнена беше втората, при която ядрото на реформисткото правителство от 1997-2001г. трябваше да види България представена в институциите на ЕС от атакисти, псевдо-либерали и анти-европейски настроените до 2001г. родни социалисти. Безпътицата в ДСБ изглежда беше довела до началото на края, след недомлъвките за бъдеща следизборна коалиция с Герб и присъединяването към "обединената опозиция" на Янев, Борисов, агент Краси от ВМРО и тям подобни индивиди. Светлия лъч в случая е въздържането на партията от участие в бутафорния "интер-парламентарен съюз". При всички положения ДСБ има да извърви дълъг път до връщане доверието на хората, гласували за нея през 2005г. Отговорът на въпроса поставен миналата година - "Демократи за силна България" или проект за политическото оцеляване на група хора засега клони към втората обяснение.
Третата спомената възможност - гражданска платформа, засега е в сферата на възможното и трудно постижимото. Причина за потенциалното нейно съществуване е постепенното събуждане на огнища на гражданското общество. Предимно в София, млади, добре образовани, представители на свободните професии, студенти - в България вече има критична маса от хора, които са готови да се борят за гражданските си права, изискващи държавата да спазва ангажиментите си към обществото и готови да посветят време и енергия на тези цели. Създаването и функционирането на такава формация минават през множество трудности, включващи финансиране и популяризиране в цялата страна. Една такава партия също ще трябва да търси свой лидер и нелек баланс между популярни и нови за обществото лица. Много трудно, но не и невъзможно. При продължаваща безидейност на автентичните десни партии, такава партия би привлякла подкрепата на хора, които държат на принципите си, с развита непоносимост към сегашното олигархично управление и гледащи на себе си като на граждани, а не данъкоплатци.
П.П. Написаното носи всички условности, породени от големия времеви интервал до изборите за 41-во Народно Събрание.
23.02.2008 Христо Христов
Няма коментари:
Публикуване на коментар