Ковачки между чук и наковалня

Обвиненията, които прокуратурата повдигна срещу Христо Ковачки в сряда ще окажат влияние на българската политическа картина. Те са знакови, защото изваждат на светло една от най-съществените задкулисни битки в българския политически живот.

На първо място ще пострада новосформираното под патронажа на енергийния олигарх движение “Напред”, което заради финансовия ресурс на благодетеля си беше сочено за един от потенциалните участници в следващия парламент. Делата срещу Ковачки вероятно ще блокират този ресурс на новия либерално-патриотичен субект.

Близостта на олигарха с Ахмед Доган и Георги Първанов не е тайна, а това ни дава сериозни основания да мислим за разпита на Ковачки в прокуратурата и за наложената му от съда гаранция в размер на триста хиляди лева като за поредна вътрешна битка в управлението.

След като привлече на своя страна сериозна част от приближените до президента олигарси, Сергей Станишев все по-видимо придобива реална власт и това му дава възможност да парира опитите на Първанов да запази влиянието си в политиката. Ситуацията, в която се намира Доган след смъртта на Ахмед Емин, и оформянето на няколко властови центъра в ДПС дават възможност на премиера да ограничи влиянието на лидера на ДПС в икономиката и да разшири своя периметър на действие.

Имаме пълните основания да мислим бизнес партията ЛИДЕР като инструмент, осигуряващ на Георги Първанов и Ахмед Доган участие в бъдещото управление на страната. Този инструмент е крайно необходим и за двамата, защото в последните месеци президентът загуби изцяло влиянието си в БСП, а лидерът на ДПС след изборите догодина може да се окаже не просто в опозиция, но и в тежка политическа изолация.

При учредяването си движението, в което основен фактор е партията на Ковачки, ясно заяви, че целта на предизборната коалиция е участие във властта, независимо от това дали следващото управление ще се самоопредели като дясно-центристко, ляво-центристко или либерално.

Интересно е и поведението на Борис Велчев. Мащабните проверки и обиските във фирмите на Ковачки, осъществени с участието на прокуратурата, показват, че главният прокурор, който е считан за човек на президента, вече може и да е преминал в лагера на Станишев. Дали проверките ще завършат с осъдителна присъда не е от голямо значение. Самото действие на прокурорите точно в този момент, а не преди година например, когато срещу Ковачки са водени разследвания от ГДБОП, е знаково.

Фигурата на Христо Ковачки не бива да бъде разглеждана сама по себе си. Ясно е, че този човек се е ползвал от политическа проекция, която до момента на разпита в сряда, му осигуряваше спечелени концесии, търгове и държавни поръчки. Идеологът на ЛИДЕР еволюира до пионка, която Първанов и Доган пожелаха да превърнат в царица. Може да се каже, че дотук не успяха.

Обвиненията за данъчни престъпления в особено големи размери обаче в никакъв случай не са реализация на лозунгите на БСП от последните дни, възвестяващи борбата с олигарсите. Доказателство за това е, че малко преди олигархът Ковачки да бъде извикан на разпит от прокуратурата, олигархът Георги Гергов беше избран за делегат на предстоящия конгрес на БСП.

12. 11. 2008 г.

Тома БИКОВ

Рестартиране на политиката

Разпадът в политическата система на България е лесно забележим и доста дълбок. Управляващата коалиция е безсилна. Очевидно е, че тя не може да проведе каквато и да било политика в който и да било сектор. За реформите, от които България има нужда, и дума не може да става. За тях трябва експертно знание и желание за промяна.

На фона на „интелектуално болния човек" в управлението не е нужно да се появи някой особено силен, за да го замени. Реалността обаче показва, че видимата опозиция СДС, ДСБ и ГЕРБ на практика страда от същите проблеми, от които и управляващите. Тя не показва по никакъв начин, че знае какво трябва да се направи. А когато демократичният път на развитие на една държава е малко или много решен, политическото състезание се свежда до показване на компетентност.

Какви могат да бъдат причините за този разпад и безидейност в цялата политическа система на България? И по-важното - какво може да се промени, за да очакваме след време промяна на положението и появата на алтернатива на този модел?

Причините са свързани с вида и функционирането на партиите, които искат да управляват. Един поглед върху тези, които са в управлението, и тези в опозиция, доказва тезата, че не само политическият им резултат е сходен, но и че са оформени по почти един и същи начин. В този смисъл всякакви идеи за политическа алтернатива трябва да започнат с ясна представа какво трябва да се промени в политическите партии, за да престанат да бъдат „болните хора на обществото".

Смислената алтернатива на това, което имаме в момента може да се появи само ако се промени типът връзка на партиите с избирателя. За съжаление всички български партии с изключение на БСП се изграждат и привличат симпатизанти, разчитайки на „харизмата" на лидера си. Това се отнася както за управляващите НДСВ и ДПС, така и за опозиционните ДСБ и ГЕРБ, които в крайна сметка си останаха типично лидерски. Новата политика в България не може да дойде от такъв вид връзка с избирателите, защото тя разчита на енигми, на външен вид и на харизма. По този начин от политиката почти се изолират двата основни елемента за нея - ценностите и идеите.

Партия, която лишава себе си и симпатизантите си от тези неща, може и да печели избори, но не може да управлява. Тя е спечелила гласове с лидера си и неговата харизма, но в условията на демокрация, за да управляваш смислено, се изисква много повече от един човек с добър имидж. Идеите и ценностите създават принципите на управление. На прост език това означава какво правиш не само с досиетата на ДС, но и как разпределяш бюджета си - дали пращаш пенсионерите на море или строиш магистрали. По този начин партиите стават разпознаваеми и предсказуеми както за избирателите си, така и за възможните си коалиционни партньори.

Силното политическо лидерство, от друга страна, има място в партиите, но не трябва да се изразява в това да бъдеш единственият и непогрешимият в цялата организация. Политическите партии имат нужда от силни лидери, които да променят вече зададения модел на отношение между тях и избирателите. Проблемът е, че всички те ходят след своя електорат, а не го водят. Българските партии просто слушат какво „искат хората " и веднага са готови не просто да го повторят, а да го обещаят, и то в големи размери. Това ражда политически недомислици като обещание, идващо от дясна партия, което предвижда специален закон за отнемане имуществото на бившия монарх, и всякакви други популистки концепции, които се раждат постоянно в политическото пространство. Партиите както от опозицията, така и от управлението са готови да следват сляпо най-гръмогласните настроения на обществото и така попадат в капана на лесните, но неприложими решения.
Освен всичко останало, не е маловажно да се промени и начинът на финансиране на партиите. Настоящият модел тласка политическите организации към търсене на пари под масата. Той изисква от тях да имат огромен финансов ресурс, който няма как да е чист. А тези пари винаги ще трябва да се заработят или изплатят. И понеже партиите няма как да ги спечелят, те ги връщат под формата на услужливи политически решения. Липсата на политическо в момента отчасти се дължи точно на тази мръсна игра на политици и партии от всякакъв калибър със съмнителни финансови източници. За да има някакви реформи и дори само опити за промяна, партиите трябва да са свободни от този натиск. В обратния случай на всички избори ние, гражданите, ще избираме просто партията, която ще извърши корпоративните услуги в управлението.

Модели за по-добро финансиране на партиите има много. Един от възможните варианти е британският, в който партиите не заплащат почти нищо от изявите си по време на избори, защото се смята, че обществото има право да се запознае с тезите и предложенията им. Предложеният през лятото от Първанов модел ограничава притока на чисти и декларирани пари, а не нуждата на партиите от космически финанси. Колкото и пари да налива държавата в партиите, те никога няма да стигнат, ако не се създаде друг регламент за медиите по време на избори. Опасността за партиите у нас е те да бъдат превърнати в прости приносители на държавната си субсидия към полукриминалните собственици на вестници и телевизии в България.

Истинската функция на партиите е да задават посоката на идейно движение на своите избиратели. Политическата алтернатива на настоящото статукво трябва да прави точно това - да води и да обяснява на гражданите. Системата има крещяща нужда от хора с твърдостта на Аденауер или Чърчил, които не залъгваха, че светлото бъдеще чука на вратата. Нужни са хора, които имат смелостта и доверието на гражданите на основата на идеите си, които са готови да обещаят нещо подобно на „кръв, пот и сълзи" като Чърчил след Втората световна Война. Само такъв тип задаване на тези, подплатени с ценности, може първо да изведе партиите от папагалското им положение, а по-късно да създаде и смислено управление.

Българската политика се нуждае от реформи и те рано или късно ще се случат. В интерес на нас, гражданите, е това рестартиране на системата да се случи по-рано, целенасочено и съзнателно. Целта е нов модел, съвсем различен от настоящия, който включва граждански отговорен политически субект и си поставя за цел не да премине бариерата за влизане в парламента, а да спечели доверието на мнозинството от избирателите.

Даниел Стефанов

17.10.2008

Разпадът на фасадната демокрация

Предстоящите местни избори ще поставят българската политическа система пред много сериозно изпитание. Очевидно е, че партиите в настоящата си форма са нефункционални, а техните елити нелигитимни. Ниската избирателна активност и непредставеността на огромното мнозинство български граждани в управлението са симптом за тежко заболяване обхванало политическия елит на страната. След предстоящите избори, местният бизнес елит, вероятно ще замени политическия и ще се срастне с политиката. По-просто казано има реална възможност бизнесът да диктува правилата под формата на политически елит. Значи ли това, че правилата ще се променят? По-справедливи ли ще бъдат те, ако бизнесът ги пренапише по свой образ и подобие? Ще рухне ли настоящата форма на политическо представителство? Въпросите, които могат да бъдат зададени преди местните избори са много и тяхната тежест е многозначителна, защото от отговорите им зависи бъдещето на демократична България.

През годините на прехода партиите не успяха да възпроизведат устойчив политически елит. Те бяха централизирани и зависими от различни корпоративни интереси. Създаването на младежки организации към тях генерираше и отглеждаше нискокачествена клиентела. Лидерите не гледаха в перспектива, а местните политически елити в повечето случаи издеватлстваха над гражданите. Апаратните игри изолираха политическия елит от гражданите и те престанаха да търсят представителство в партиите. Държавната и общинската администрацията бяха превърнати в терен за реализиране на шуробаджанашки проекти. Корупцията и неспазването на законите произведе паралелен свят, който започна да живее свой собствен живот. В много от българските градове преходът от комунизъм към демокрация се изроди във феодализъм. Местните феодали монополизираха цели сектори в икономиките на регионите и това произведе неравнопоставеност. Първоначалното натрупване на капитал прерастна в мутрокрация, а партиите се превърнаха в инструмент за реализиране на бързи печалби. Политиката се клишира, а политическото говорене изчезна. На тези местни избори гражданите за пореден път ще загубят, а по места партиите почти ще изчезнат. Резултатите от тези местни избори ще дадат достоверна картина на раздробената политическа действителност на България и ще поставят пред изпитание представителната демокрацията.

Много от партиите вече се залепиха за бизнеса очаквайки, че той ще ги издърпа на повърхността с купените си гласове. В това число и партии с традиции каквито са БСП и СДС. Всяка подкрепа за т. нар. “независими” кандидати ще е пирон в ковчега на тези партии, защото по този начин те не просто ще се обезличат, но и окончателно ще загубят контрол върху политическите процеси. Чрез този тип подкрепа партиите отказват да носят политическа отговорност, а когато една партия откаже да носи политическата отговорност, тя се отказва и от правото си да влияе на политиката. Тези партии в бъдещите общински съвети ще служат само и единствено за лигитимация на местните феодали, с които ще си партнират в ролята на по-малкия коалиционен партньор в “динамичните мнозинства”. Има сериозна опасност “несебърският модел”, в който партиите съществуват само формално да се пренесе в немалко други общински съвети, а след парламентарните избори да се наложи и на национално ниво.

Изхабяването и износването на настоящите партии и политически елит е напълно закономерно. След като фазата на “прехода” беше осъществена от елита на бившата комунистическа партия, а фазата на “трансформация” от елита на преходната десница, днес нито единият нито другият елит е в състояние да осъществи фазата на “консолидация” на българската демокрацията. Причината за това е, че тези елити не се възпроизведоха и не осигуриха база за приемственост. Нито една от партиите /с изключение на ДПС, но това е друга тема/ не подготви хора, които да поемат нещата в свои ръце. Това доведе до тотално изчерпване на политическия елит и го направи нелегитимен. Бидейки практически нелигитимен, политическият елит остави незаето политическо пространство, в което днес е на път да се разположи т. нар. бизнес.

Бизнесът има своята роля в едно пазарно и демократично общество. Неговата роля обаче не е да функционира като политически елит. Бизнесът не е способен да реализира политика в полза на мнозинството от гражданите, а напротив – той може само и единствено да реализира финансови печалби за малка група от хора. Така, че когато бизнесът изземе функциите на политическия елит, то ние спокойно можем да наречем режима на управление олигархичен или режим, който защитава интересите на малцинството за сметка на интересите на мнозинството. В този смисъл, има голяма опасност, България вместо да се превърне в консолидирана демокрация, да бъде тласната към класически олигархичен модел на управление, който няма да бъде полезен нито за гражданите, нито за бизнесмените, които предпочитат да спазват правилата и да се ръководят от пазарните принципи. Създаването на широка и консолидирана демократическа общност не е и не може да бъде функция на бизнеса. Тази задача може да бъде решена само и еднствено от политически елит, който е максимално необвързан с корпоративни интереси и мисли стратегически. Бизнес елитът и политическият елит трябва да си партнират, но разделението между тях трябва да бъде ясно и категорично подобно на разделението на властите.

Демократичната държавата е длъжна да осигури равни условия и правила за гражданите, да създаде силна конкурентна среда и да разбие монополите, да създава благоприятни условия за чуждестранни и местни инвеститори чрез намаляване на корупцията и гарантиране на сигурността, да подпомага създаването на качествен човешки ресурс посредством образованието... Няма как всички тези неща да бъдат приоритет на държава ръководена от бизнесмени и олигарси, чиято цел е бърза и лесна печалба. Очевидно е, че всички тези неща не са приоритет и на настоящия политически елит, който е силно изхабен и повреден от прехода.

Изчезването на десницата, след местните избори вероятно ще бъде последвано и от изчезване на левицата. Този дисбаланс на политическата система може да доведе до тежка политическа криза, която да дестабилизира икономиката. Напрежението в обществото става все по-голямо с всеки изминал ден, а липсата на истинска алтернатива и опозиция ускорява процесите на разпад в партиите и институциите. Очевидно е, че въпреки огромното си парламентарно мнозинство, управлението на тройната коалиция е неефективно и слабо.

Изходът от настоящата ситуация е един, но той не е еднозначен. Факт е, че има необходимост от смяна на преходния политически елит. По тази логика на негово място ще бъде утвърден нов и лигитимен политически елит, който да пренапише правилата и да промени генерално статуквото. Въпросът е кой ще влезе в новия политически елит. Има два варианта – или олигарсите, които притежават огромен икономически ресурс, но нямат интерес да изградят ефективна политическа ситема и да реализират успешно управление или политици от ново поколение, които не притежават икономическия ресурс на олигарсите, но имат волята да представляват интересите на по-голямата част от гражданите. В общи линии се очертава битка между гражданите и олигарсите. Засега олигарсите имат преднина, защото са се позиционирали и вече атакуват директно властта със собствени бизнес – политически формирования, докато гражданите все още не са се появили на сцената със собствени представители, които да заявят желанието си да управляват. Ако олигарсите постигнат бърза победа още на местните избори /а това изглежда все по-вероятно/ и я затвърдят на парламентарните, консолидацията на българската демокрация ще бъде отложена с години, а икономическите последствия за страната ще са непредвидимо тежки.

Трябва да бъде ясно, че демокрацията в България не е нито толкова устойчива за колкото я представят някои, нито пък е даденост, която ще функционира безпроблемно за вечни времена. Същото важи и за политическата система, която не е застрахована от разпад и самоунищожение.

Безспорно трудностите, които очакват България занапред не са никак малко. В последните осемнадесет години бяха пропиляни много средства и се загуби безценно време. България е най-слабо развитата държава в ЕС със забавени или незапочнати реформи в редица сфери на обществения живот. Тя е напълно неконкурентно способна дори спрямо страни от ранага Румъния.

Дефицитът на воля за реформи от страна на настоящия политически елит и настъплението на олигарсите може да предопределят бъдещето на страната ни като евтина туристическа дистинация и нищо повече. Липсва единна, компетентна стратегия за развитие и визия за бъдещето. Липсват приоритети и адекватна политика в полза на гражданите. Местните избори ще бъдат резултат от всички тези фактори. Разпадът на “фасадната демокрация” предстои. Това обаче не гарантира, че на нейно място няма да се изгради нова и по-здрава фасада, която да спомогне за изграждането на класическа олигархия. Олигарсите могат да бъдат спрени само и единствено с подкрепата на гражданите – всеки друг опит за съпротива ще бъде неуспешен.

27 май 2007 г. Tома Биков